мъ̀чно нареч. Непосилно, трудно. Мъчно се натоварят едни кола със сено или снопе ‒ и то на ден по няколко пъти. Влайков. □ Мъчно ми е ‒ изпитвам мъка, жално ми е. Родени бяха в тая земя и мъчно им беше да се разделят с нея. Йовков.