|
не частица. 1. За отричане на части на изречението. а) Без ударение. При сказуемото ‒ отрича цялото изречение. Два месеца не беше валяло дъжд. Елин Пелин. В коридора Митя се блъсна с млад момък и не можа да познае брата си. Стаматов. Не е лъжа, дето се е рекло, че човек претръпва пред най-големите ужаси. З. Стоянов. || При отрицателни наречия, местоимения, като никога, никой и др., и при частиците ни и нито. Тя никога не се смееше с висок глас. Елин Пелин. Ни думица горката му невеста / не смея да каже. П. П. Славейков. Никой нищо не знаеше за случилото се. б) С ударение. Отрича други части в изречението, за да се посочи нещо противоположно. Райко се уплаши вече не на шега и взе да се взира отново през шумата. Ст. Загорчинов. Не за чужди зрей в градина / роена алена малина. Яворов. Събуди го с ритници и го накара да си легне не вътре в стаята, а при вратата. Йовков. Не за Париж, не за Швейцария, не за Варна, не за Виена? Тогава ‒ де? ‒ попитаха. Вазов. 2. Самостоятелно, с ударение ‒ при отговор на въпрос, с който се отрича нещо. Противоп. да. Как, отец Йеротей оставя отключено? ‒ Не, но моят ключ става на вратата му. Вазов. Ще се бавиш ли в Севлиево? ‒ Не, ден-два, да видя нашите. Вазов. Видя ли те някой? ‒ Не. || С ударение. За изразяване на възражение, несъгласие или отказ, противопоставяне на нещо, както и при прекъсване на думите на събеседника. Сбогом, синко... ‒ Не, татко. Ще те изпратя до някъде. Елин Пелин. Намирате ли ме достоен за тая висока чест? ‒ Не, не, всички са достойни да умрат за отечеството. Вазов. Стоян се втурна към стария свещеник и понечи да целуне ръката му... ‒ Не, не ‒ отклони го кротко, услужливо дядо поп Данаил. Дим. Талев. Много съм патил..., Радо, но имало един господ за нас и пак се събрахме. ‒ Не, не, ти ми разкажи по тънко всичко. Вазов. 3. За непълно отричане: а) При наречия за степен или количество ‒ отрича до известна степен нещо, обикн. някакво качество или действие. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче, леко като птичка. Елин Пелин. Димка още беше суха..., не твърде весела, сякаш свита в душата си. А. Страшимиров. То се бе смрачило вече, та се дип и не виждаше. Влайков. Нощта / не е съвсем тъмите си прибрала. К. Христов. Вълчан разказваше... какви кучета беше имал едно време. ‒ И не лаяха дип да речеш. Йовков. б) Разг. Между повторени имена, глаголи или наречия при изразяване на нещо неопределено, понякога с отсянка на немара, нехайство. Сарандовица намери едно писмо и ‒ грях не грях ‒ взе и го прочете. Йовков. Студ не студ, нека върви да се учи... ‒ обърна се сърдито Вуте. Елин Пелин. Ще не ще, Гороломов... удари направо през полето. Йовков. Тъмно не тъмно, ще вървя. Уморен не уморен, продължаваше да работи. 4. При думи с представките без- и не-, които имат отрицателно значение, и при съществителни с предлог без ‒ за придаване утвърдителен смисъл на изречението, с известно ограничение, уговорка. Не без мъка се изкачих до къщата със знамената. Вазов. Не бездарен, с ум събуден и гъвкав, той би станал добър човек. Вазов. Той не е несправедлив. Не без основание твърдя това. || При наречия с отрицателно значение като зле, лошо и др. в предикативна употреба ‒ изразява одобрение, съгласие, с известна резервираност, уговорка или при привидно съгласие за нещо. Значи ще го осиновите?... ‒ попита той. ‒ Не е лошо! Стига само да се окаже с добра наследственост. Дим. Димов. Смятам да замина. ‒ Да, не е зле. Замини! 5. При прилагателни и наречия в сравнителна степен ‒ за изтъкване на еднаквост, равенство. Предстои да се направи нещо за печатарските работници не по-малко трябва да се помисли и върху принципа, върху който трябва да бъдат положени тия (синдикалните) организации. Г. Кирков. Синът не е по-добър от бащата. Тя изпя песента не по-зле от него. 6. При наречия за количество, степен и време в сравнителна степен ‒ за посочване на краен предел, граница на нещо. Утре ще изляза не по-рано от осем часа. Ще вечерям не по-късно от седем часа. Налей не повече от един литър. 7. За изразяване на потвърждение на нещо. ‒ а) Удвоено в просто изречение. Не че не са минали през ръката ми пари ‒ минали са, ама думата ми е, че таман когато ти потрябват, бръкнеш ‒ няма. Ал. Константинов. Не че не знаех ‒ знаех, но мълчах. Не че не исках ‒ исках, но не казах. Не само не се омаловажават успехите, но тъкмо те се подчертават. б) При отговор в съчет. с въпросит. наречия как, защо ‒ за подчертаване на потвърждение или съгласие (понякога с въпросит. интонация). Ти познаваш ли се със сина ми? ‒ Кой, аз ли? Как не? Познаваме се от Калково още. Вазов. Изменил ли е в нещо нрава си, станал ли е малко по-добър? ‒ Как не ‒ станал е, и много дори. Йовков. Батьо Милине ‒ каза той смутено, ‒ така някак си да загатнеш на Елена, че съм жив и здрав..., а? ‒ Защо не. Още утре. Хар. Русев. 8. В съчет. с въпросит. местоимения и въпросит. наречия, свързани понякога с частицата ли ‒ за потвърждаване на цялото изречение и придаване на обобщителен смисъл на тези местоимения и наречия, напр. какъв не ‒ всякакъв, най-разнообразен; кой не ‒ всеки, почти всеки; къде не ‒ всякъде, на (в, по, из) най-разнообразни места и т. н. И още какви не приказки ходеха из село. Йовков. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него. Ботев. Водил ги де не ‒ тук искали да дойдат: чули песните. Вазов. Виждаш ли тия хора, дето са ме заобиколили? Дошли са да ме видят от къде не. Ст. Загорчинов. 9. Диал. Между повторени имена, глаголи или наречия, свързани със съюза ама ‒ за потвърждаване и подчертаване, че нещо е в много висока степен. Вариклечко не, ами вариклечко ‒ пошушваше чорбаджи Петраки и пак пригласяше. Вазов. Мъчно е така, Стоилко,... ‒ Мъчно ‒ не, ами мъчно, ‒ отговори Стоилка. Елин Пелин. 10. За усилване. а) В обикновен или риторичен въпрос при потвърждаване и изтъкване на достоверни факти. Не открадна ли? ... ‒ Не улових ли те два пъти? Вазов. А двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? Йовков. б) При частиците дали, ли във въпроси, които изразяват несигурност, предложение, понякога с отсянка на опасение, и на които се очаква утвърдителен отговор. Защо диреше то Рада и от кого носеше то писмо за нея в такъв един час? Дали не е от Огнянова? Вазов. Не е ли Иво отподире? ‒ Иво? / Къде се е по таз вихрушка дявал! Π. П. Славейков. Дали не се е разсърдил? □ Едва ли не ‒ почти. Единственият разузнавач... падна тая сутрин в пламъци, едва ли не над немските позиции. Вежинов. Не ти е работа (разг.). ‒ а) Нямаш работа там, не се намесвай. б) За нещо много хубаво или много лошо ‒ при изразяване на голямо задоволство, възхищение или недоволство, възмущение. Една приятна музика ‒ не ти е работа. Тя е една устата ‒ не ти е работа. Не щеш ли (разг.) ‒ за изразяване на изненада, неочакваност; ето, ето че, Тръгнали си. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Ран Босилек. Съвсем не ‒ никак. Доходен ли е тоя занаят?... ‒ Съвсем не, господин председателю. Елин Пелин.
|