небè, мн. небеса, ср. 1. Въздушно пространство над земята, което изглежда като свод; небосвод. Той гледаше ясното, обсипано със звезди небе. Влайков. От сивото снишено небе се посипваха на превара дребни снежинки. Елин Пелин. А там ‒ / високо във небето ‒ / чудно / трептяха пак на чайките крилата. Вапцаров. Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. Елин Пелин. 2. Според религиозно-митичните представи ‒ място, гдето живее господ заедно с другите свръхчовешки същества; рай. О, мой боже, правий боже! / Не ти, що си в небесата, / а ти, що си в мене, боже, ‒ / мен в сърцето и в душата. Ботев. Тогава техният меден ек се разнасяше от камбанарията,... подемаше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения ‒ небесата. Елин Пелин. || Рядко. Поет. Бог, божествена сила. Житие велико, / заради което / той забрави всичко, дори а небето! Вазов. □ Вик (шум, врява) до небесата ‒ много силен вик (шум, врява). Викам (крещя) до небесата ‒ викам (крещя) много силно. Като гръм от ясно небе ‒ съвсем неочаквано, ненадейно. Янините думи паднаха като гръм от ясно небе. К. Петканов. Като че от небето падна ‒ появи се ненадейно, неочаквано, изненада с появяването си. Мило ми е, синко,... че те видях. Като че от небето падна. Десет години... ‒ от тогава ни вест ни кост от тебе. Елин Пелин. На седмото (деветото) небе съм ‒ чувствам се извънредно доволен, щастлив. Нищо не пада от небето ‒ нищо не се постига наготово, без усилия, без труд. Падам от небето ‒ силно се изненадвам от нещо, което не съм знаел, не съм очаквал. Паднал от небето ‒ за нещо, което е спечелено без усилия, без труд, което е дошло даром, наготово. Такъв имот да ти дойде току-така ‒ паднал от небето. Елин Пелин. Под българско (наше, чуждо) небе ‒ на (в) българска (наша, чужда) страна. Малката пък от Париж дошла е / ... / Но, макар година там да бе, / пак тегли я под българско небе! К. Христов. Под небето ‒ по света. Младо с дим и плам в сърцето / щуро ходи по света, / че за пакост под небето / бог създаде любовта. Яворов. Под открито небе ‒ не под покрив, навън, на открито. Ние преспахме под открито небе около зелените шумки. З. Стоянов. Хваля (вдигам, възхвалявам, превъзнасям) някого до небесата ‒ прекомерно, прекалено много хваля.
|