небѝвал, -а, -о, прил. Който никога по-рано не е бил, не се е случвал; необикновен, особен, чудноват, изключителен. Хората се оживиха и някак си пораснаха, защото сред монотонния живот на градчето дойде нещо странно, нещо небивало. Елин Пелин. Мълвата за станалото се беше вече понесла из целия град. Из всички улици се зададоха любопитни мъже, жени и деца, които бързаха на самото място да научат нещо по-подробно за небивалото до тогава произшествие. Ст. Чилингиров. || Необикновено голям по размер или по количество, неимоверно голям; огромен. На определения час тук се стече небивало множество. Елин Пелин. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се и на това небивало плодородие. Йовков. Небивал студ. Небивал ентусиазъм.
|