небѝл, -а, -о, прил. 1. Обикн. в съчет. били и небили ‒ които са станали и които не са станали, действителни и измислени. Разказваха се били и небили случки. 2. Като същ. в съчет. било и небило ‒ действителни и измислени неща; истина и измислица. Сякаш не песен се пееше, не думи се отронваха из устата, а самото сърце нареждаше било и небило, чуто-недочуто, веднъж пожелано и пресечено като с нож, за да не се повтори никога. Ст. Загорчинов.
|