небрèжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не проявява грижи, старание за нещо; немарлив, нехаен. Небрежен ученик. Небрежно дете. 2. В който няма внимание към някого или нещо. Чувствах небрежните погледи, с които ме срещаха и отминаваха хората. Г. Райчев. 3. Който не е извършен с грижа, със старание. Небрежен тоалет.
|