небрèжно. Нареч. от небрежен. Той се зачуди, когато видя кръчмаря, облегнат небрежно до вратата. Вазов. Поздрави няколко души, едни с много учтив поклон, а други ‒ разсеяно и небрежно. Дим. Димов. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото ѝ лице. Елин Пелин.
|