невèрен, невя̀рна, невя̀рно, мн. невèрни, прил. 1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Невярна представа. Неверни слухове. Невярна теория. || Лъжлив, неистински, фалшив. Това изображение носеше неверен влашки надпис. Вазов. Неверни показания. 2. Който изневерява. Колкото и да беше лекомислена и безгрижна, невярната жена се уплаши от предстоящата среща със законния си стопанин ‒ съпругът. Дим. Талев. Разправяха историята на невярната Стоянова булка. Елин Пелин. 3. Който постъпва подло, коварно. Надолу, в урвата, тук-там невнятно / зачуят се припряни викове, / ... / а по-нататък врагове неверни / като че дебнат в редкий шубърак. К. Христов. Боже опази от гръм и град и от неверен брат. Погов. 4. Несигурен, неуверен. Той е излязъл еднакво завършен в най-първите стихотворения, както и в най-последните; там няма да видиш ученика преди майстора, неверните стъпки, боязливостта на първия опит преди укрепването и самоуверената смелост на похвата. Вазов. 5. Пълен с неизвестност, с изненади. Време е сега потайно, / грозна, невярна полунощ. П. Р. Славейков. В нощта ги води зъл предател-враг, / по полунощни и неверни друми. Н. Хрелков. Волни вълни, ти примамно, невярно море, / своята синя безбрежност пред мен разтворете. Багряна. 6. Неправилен. Било че бързеят го бутна, било че направи невярно движение, той внезапно почувства, че под краката му е празно и че той не стъпва на нищо. Вазов. 7. Остар. Който изповядва друга вяра. Задал се й силен войвода / с дружина отбор юнаци, / татари бие и гони, / татари черни, неверни. Вазов. □ Неверни Тома (разг.) ‒ човек, който мъчно може да бъде убеден в нещо и за всичко иска сам да направи проверка. Невярна болест (диал.) ‒ болест, която не може да се определи; загадъчна болест.
|