невèсел, -а, -о, прил. 1. Който няма радостно настроение; нерадостен, тъжен. Два пъти повече беше остарял, два пъти повече беше отпаднал, невесел. Йовков. Еднаж Ружа по-рано се / от хорото върна, / нещо беше невесела, / нещо бе кахърна. Ц. Церковски. 2. Който предизвиква, причинява или буди тъга, нерадост; нерадостен, тъжен, мрачен. Женската сватба започва още в началото на седмицата и повече минава в грижи и приготовления, в невесели прощални обичаи. Дим. Талев. В ума ѝ, наместо напредните, макар и неопределени, ала все пак светли и приятни мечти, сега се роеха тъжни и невесели мисли. Влайков.
|