невèста ж. 1. Девойка или жена, обикн. във венчално облекло, при встъпването ѝ в брак; булка, младоженка. През главите на пременени, и пъстро облечени госпожи... той забеляза невестата в бяло, с шафери и дружки около нея. Вазов. 2. Диал. Млада съпруга; булка. Ние сме тръгнали да търсим невеста за този млад човек. А. Каралийчев. Моя невеста ще бъдеш ти и майка на децата ми. Ст. Загорчинов. || Свойско обръщение към снаха в семейството. Най-радостна бе свекървата. Само за да се намери на дума, попита: ‒ Невесто, колко лакти да турим платното? К. Петканов. 3. Диал. Омъжена млада жена изобщо; булка. Върволици невести ни срещат с пълни кошници малини. Вазов. Към отсрещния край на площада... се надигнаха млади женски гласове ‒ една голяма група моми и невести подеха стройна песен, а в същото време писнаха от две места гайди. Дим. Талев. || В съчет. със собствено име, образувано от мъжовото, напр. Невеста Стояница.
|