невзрàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (рус.). 1. Който е с непривлекателна външност; неугледен. Тя също бе омотала главата си в цветен тюрбан, който правеше бледото лице и пепеляворусата ѝ коса още по-невзрачни. Дим. Димов. 2. Прен. Неизвестен, дребен, нищожен. Обадиха се още двама души ‒ невзрачни, неуки и неизвестни хора, у които Мичкин никога не бе подозирал героичен устрем и готовност да се пожертват. Дим. Димов.
|