невѝдим, -а, -о, прил. Който не може да се види. Той беше (Левски) невидим, фантом, или сянка, / озове се в черква, мерне се в седянка. Вазов. А сега, освен тревожния писък на невидими птици в шумака, нищо не се чуваше. Ив. Хаджимарчев. Невидима сила.
\n
|