невѝнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който няма вина, не се е провинил. Уж търсят комити, пък то ‒ колят невинните хора. Вазов. 2. Чистосърдечен, простодушен. Попейте ми, красни македонски деви, / попейте ми ваште невинни припеви. Вазов. Живко беше най-простодушният и най-невинен човек от ония, които бяха грабнали пушките си да се бият. Йовков. Ако хаджи Генчо види, че нечии деца играят на орехи, то и тая невинна детинска игра му не дава да мирува. Каравелов. 3. Девствен. □ Невинно лекарство (остар.) ‒ безвредно лекарство.
|