невня̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (рус.). Остар. Който не се долавя, не се разбира добре; смътен, неясен. Полека-лека приказките и разговорите на възрастните се превръщат в един невнятен за мен сладък ромон. Влайков. И прегърбен той пристъпя едва, / спира се тук-там и стене, / шепнат му злъчни, невнятни слова / зимните вихри студени. Смирненски.
|