|
невòлен1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се извършва без участието на волята; несъзнателен. От гърдите на Борко се откърти неволна въздишка. М. Марчевски. Аз изпуснах неволен, тих вик / и се спуснах към тебе като луда. Хр. Радевски.
невòлен2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Който страда от някаква неволя. Яно, каква е таз твоя промяна? / Весела беше за час и засмяна, ‒ / що е, че ходиш тъй грижна, неволна? П. П. Славейков. Не съм, сватя, ни болна, ни неволна, ами тази нощ съм сънувала един лошав сън, че ме е грижа. Цани Гинчев.
|