невòлник, мн. -ци, м. 1. Човек, изпаднал в неволя; нещастник, мъченик, страдалец. Мъгла и болка безначална препълни всички небосклони / и аз ‒ неволник безприютен ‒ помъкнах свойто тежко бреме. Хр. Ясенов. 2. Човек, който е лишен от свобода; затворник, роб. Тьмничарят и петимата заптии, които влязоха в кауша, с големи усилия разбудиха заспалия неволник. Дим. Талев.
|