невòля ж. 1. Тежко положение, което е причинено от материални несгоди или от неприятности; беда, нещастие, нужда. В тъги, в неволи младост минува. Ботев. Ето я моята вяра ‒ / да порим земята, да сеем, да жънем. / Трудът ще спаси от неволя човека. Ем. п. Димитров. 2. Остар. Робство. Минуват дни, години тежки, / пъшка в неволя нашият народ; / там падат живи жертви човешки, / там няма, братя, свободен живот! Ботев. И хвъркам със душата през синия простор, / в оназ страна печална и сродна и прекрасна, / де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна. Вазов. □ По неволя ‒ въпреки желанието, по принуда, на сила.
|