невръ̀стен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е още в детска възраст; малък. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, / ... / но иди, майко, у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. Дете невръстно ощ, на майчини си скути, / аз слушах приказки и песни за нечути / борби и теглила. П. П. Славейков. Останал невръстен сирак,... момче едвам на десет години, бе даден за прислужник. Елин Пелин.
|