невъзмòжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не може да се осъществи, да стане. В такива дни е и по-спокойно, защото лошото време правеше невъзможно всяко сражение. Йовков. 2. Който не може да се понася; нетърпим, непоносим. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин. Невъзможно положение. || За човек ‒ нетърпим в държането си, в обноските си; непоносим. Вечно безпокоен, бунтуващ се против всичките приети правила, традиции и обществен морал, той стана невъзможен и въоръжи против себе си обществото. Вазов. || За език, стил, писмо ‒ много лош. И започва да говори сега на руски. Един невъзможен руски език. Йовков. Невъзможен почерк.
|