невъзмутѝм, -а, -о, прил. 1. Който не се смущава, не се вълнува от нещо; спокоен. Чичо Петър, който винаги кипваше скоро,... този път беше спокоен и невъзмутим. Ст. Чилингиров. И господ от свода, през гъстия дим, / гледаше на всичко тих, невъзмутим! Вазов. 2. Който не изразява вълнение, смущение. Той го гледа студено, с невъзмутимо спокойствие и с твърда самоувереност. Влайков.
|