невъзмутѝмост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от невъзмутим. Младен беше от ония корави наши селяни,... които в последната война ‒ в болниците ‒ учудваха със свръхчовешко търпение и невъзмутимост. Вазов.