невъзприемчѝв, -а, -о, прил. 1. Който мъчно възприема нещо; несхватлив, тъп. Тоя, по природа тъпичък и невъзприемчив момък, успя до там, щото можеше да се подписва и чете. Вазов. 2. За организъм ‒ който не може да се зарази, който има имунитет за някоя болест. Ваксинациите правят организма невъзприемчив към някои заболявания.
|