невя̀рване, мн. няма, ср. Обикн. в съчет. за невярване е ‒ не е за вярване, не трябва, не може да се вярва. Синовете му не вярваха е това ‒ едно, защото беше за невярване, друго, защото баща им имаше дългове. Елин Пелин. Така ли? ‒ учудено попита стрина Венковица, на която тие думи се сториха чак за невярване. Влайков.
|