нèгли нареч. Диал. 1. При предположение за нещо, което се очаква ‒ може би, вероятно. Честита нека е вам новата година, / триж по-честита от онази, що измина, / че негли носи тя това, що е за нас / най-чудното сега, най-скъпото в тоз час: / мир по земята ни и мир в умовете. К. Христов. Там е още град, та могат се намери милостиви хора, на които, като се оплача, негли щат ми помогна. Блъсков. И аз самият негли предпочитам / да дремя във уютния си кът. Н. Марангозов. В тиха скръб гледам към заник, / гледам как слънце ще зайде..., / скоро и ази, тук странник, / негли ще чук зов: „Хайде“! Вазов. 2. Във въпроси при учудване, изненада от нещо, което не се очаква; нима. Ти ли тропаше преди малко? ‒ попита той изведнъж с друг глас... ‒ Негли ти мене си търсил, а? Ела, ела! Ст. Загорчинов. 3. При възражение; нима. Облачета,... вас ви тегли / на чужбина... / Негли там ви чака радост во борби нечути. П. П. Славейков. 4. Като частица. При изразяване на желание; дано. И впери далеко предсмъртний си глед / той, негли да схване по свежия след / това, що в душа му изгря и пропадна. П. П. Славейков.
|