нèгов, -а, -о, притеж. местоим. за 3 л. ед. 1. Който принадлежи на лицето или на предмета, за който се говори. Неговата голяма и бяла къща... беше на лично място сред селото. Елин Пелин. 2. Който е близък, роднина, приятел или съидейник с лицето, за което се говори. Като зърна той, че иде / неговото мило либе, / из юнаци той изскочи / и към нея с пръст посочи. Ботев. Изстина към нея, изстина към дъщерите си, като че не бяха негови деца, а чужди. Йовков. Нали чухте, че Стефчов е бил в конака и негов човек ни е шпионирал, като влазяме. Вазов. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика. Йовков. || При титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово величество. Нейно височество. Негово преосвещенство. 3. Към когото или към който лицето, за което се говори, има пряко отношение. Неговият влак още не е пристигнал. Нейната болест е тежка. 4. Който е бил предмет на речта на лицето, за което се говори. Неговите герои са все положителни. 5. Разг. Като същ. ж. неговата ‒ всичко, което мисли, което се случва или става с лицето от м. p., за което се говори. Като рече нещо, неговата трябва да бъде. Влайков. И неговата не е за завиждане. 6. Разг. Като същ. ср. неговото ‒ всичко, което принадлежи на лицето от м. p., за което се говори. Неговото си е негово. □ Негова милост (остар.) ‒ учтиво: той.
|