нèдалечен, -чна, -чно, мн. -чни. прил. 1. Който не е далеч, който е на близко разстояние. Изплувалият из под тях месец обливаше с млечно сияние обрисуваните върху недалечен хоризонт върхове на Голак и Плачковица. Яворов. И тръгнах аз самотен на света, / ... / на скръбний път към края недалечен. П. П. Славейков. 2. Който е близък по време, който ще стане или е станал наскоро. Недалечно бъдеще. Недалечно минало. Недалечни дни.
|