недèй, мн. недèйте, пов. 1. Не прави, не върши. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с треперящ глас: ‒ Синко, недей! Елин Пелин. Спри... Недей... / Труд кървав, боже, пожалей! Яворов. 2. Като частица. Пред глагол ‒ за предаване на отрицателна заповед при съветване, увещаване или забрана. Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен. Яворов. Добичето като че се посъвзе... Ще му мине, недей бра грижа. Йовков. Недей да се сърдиш, мамо, нали си приказвахме сега с доброя? Влайков. Недейте отваря прозореца.
|