неделѝм, -а, -о, прил. Който не може да се раздели. Управителят на митницата... беше стар човек,... един от ония дългогодишни и честни чиновници, у които службата, законът и човекът ставаха сякаш нещо неделимо. Йовков. В душата на Нане бе настъпило истинско раздвоение. Той чувстваше нивите неделима част от себе си. Кр. Григоров.
|