недèля ж. 1. Седмият, последен ден от седмицата, в който се почива, не се работи. Неделята, като всеки празник, мина с гайдите по хората,... със смеховете по чешмите. Йовков. Най-после дойде неделя. По улиците се завърви още от сутринта мало и голямо към сред селото, да срещнат трактора. Ст. Ц. Даскалов. 2. Остар. Времето от седем денонощия, обикн. от понеделник до неделя; седмица. Две недели минаха от тогава. Вазов. Като заваля дъжд, та цяла неделя! Елин Пелин. Що дава летен ден не дава зимна неделя. П. Р. Славейков. □ Неделя-две (разг.) ‒ няколко, не много недели. Сляпата неделя (разг). ‒ времето, когато някой решава да се жени. Страстна неделя (църк.) ‒ седмицата преди Великден.
|