недобросъ̀вестен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвестно, честно, отношение; нечестен. Недобросъвестен човек. Недобросъвестен ученик. 2. Който изразява несъвестно, нечестно, отношение, който е резултат на такова отношение. Недобросъвестна постъпка. Недобросъвестно поведение. 3. Прен. Който е изработен, извършен небрежно, лошо. Недобросъвестна работа. Недобросъвестна поправка.
|