недоверчѝв, -а, -о, прил. 1. Който не се доверява някому лесно. Машината не дойде. И селяните, недоверчиви и предпазливи,... отново се разколебаха в надеждите си. Йовков. Жените се показаха по-недоверчиви, не искаха да повярват на очите си. К. Петканов. 2. Който изразява недоверие. Като ни виждат, те спират в нас зачудени и недоверчиви очи. Вазов. Майстор Рафаил го посрещна със зъл недоверчив поглед. Дим. Талев. Недоверчива усмивка.
|