недовѝждам, -аш, несв.; недовѝдя, -иш, мин. св. недовидя̀х, прич. мин. св. деят. недовидя̀л, -а, -о, мн. недовидèли, св., прех. и непрех. 1. Само несв. Не виждам добре поради слабо зрение. Оставете го, ‒ каза тя, като показа пренебрежително на стареца, ‒ нали виждате какъв е. Пък и недовижда. Йовков. Нощта е тъмна. Няма месечина, а очите ми нещо недовиждат. Ще объркам пътя. А. Каралийчев. 2. Не успявам да видя, не съглеждам поради невнимание, небрежност. Защо не ми каза, защо не ми каза? ‒ повиши глас Султана. ‒ Ти и всички вие, както баща ви, и той, недовиждате, занесени. Дим. Талев.
|