недоглèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Остар. Който не може да бъде достигнат или обхванат с поглед; необхватен, обширен. На просторите безкрайни / в недогледни далнини, / за към брегове незнайни / гонят се безчет вълни. П. П. Славейков. Ония широки недогледни поля! П. Ю. Тодоров.
|