недодя̀лан, -а, -о, прил. 1. Който не е напълно издялан. Челяк неучен ‒ дърво недодялано. Погов. Недодялан камък. 2. Прен. Груб, непохватен. Деяна погледна крадешком Казакът. „Каква мечка недодялана!“ ‒ помисли си той. Г. Караславов. Но сега Баташки съзна горчиво, че си оставаше прост, недодялан човек, лишен от възможност да напредне по-нататък. Дим. Димов.
|