недоизкàзан, -а, -о, прил. Който не е изказан напълно, до край. Но тя се ослушваше в думите на чорбаджи Аврама и неволно търсеше зад тях нещо друго, нещо недоизказано. Дим. Талев. Но той разбираше всяка от недоизказаните думи, макар че не ги произнасяше в себе си напълно. Ем. Станев.
|