недоѝмък, мн. -ци, м. (рус.). Количество, което не достига; недостиг. А Кузман разправя, че там, в страната на Съветите, трактори ‒ едри земеделски машини ‒ орат и жънат, няма синор, няма недоимък, няма глад ‒ всичко е общо, всеки получава според труда са. П. Спасов.
|