недомлъ̀вка ж. Нещо недоизказано, само загатнато. От дума на дума се спираха а на Свиленка. Някои посвиваха рамене, други се изказваха с недомлъвки, но никой нищо не каза пред него. Кр. Григоров. Денят се бе смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката, в нейните откъслечни дълбоки въздишки, недомлъвки и томления. Елин Пелин.
|