недопя̀т, -а, -о, мн. недопèти, прил. Който не е изпят до край. Ще отнеса във гроба свой / светът невидим на поета, / жадът неутолени мой / и песнята си недопята. Вазов. На гроба ми изникна щат цветя ‒ / това са мойте песни недопети. П. П. Славейков.
|