недостàтъчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е по-малко на брой, количество, степен, отколкото е необходимо. От гражданите в П. събрали една сума. Но тя била недостатъчна. Влайков. Недостатъчно запълване на времето. 2. Който не задоволява напълно нуждите. Влоговете, които притежаваше в разни банки, ѝ се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент ‒ недостатъчен. Дим. Талев.
|