недостижѝм, -а, -о, прил. 1. Който не може да се достигне; недостъпен. Обливана от косите лъчи на слънцето, тя (птицата) проблясваше с бялата си опашка и изглеждаше тъй красива и недостижима в далечината. Ем. Станев 2. Който не може да се постигне, да се осъществи; непостижим. Откъде идеше тази горест?... Може би от това, че мечтата беше страстно желана, ала недостижима. Дим. Димов.
|