недостòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който не е достоен, не заслужава нещо. Народ такъв, за друго недостоен, / освен за мъки, нужди и тегла. П. Р. Славейков. Ти по право си законният наследник на престола. Смилец се показа недостоен да го брани, отбрани го ти. Вазов. 2. Непочтен, безнравствен, нечестен. Обичала си недостоен човек и на обичта си си станала жертва. Вазов. Свидно ми беше да скъсам едно толкова годишно приятелство по един недостоен и за двамата ни начин. Ст. Чилингиров.
|