недостъ̀пен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. До който не може да се отиде, по чийто път има непреодолими препятствия; непристъпен. Недостъпни скали. 2. Прен. До който няма лесен достъп. Встрани... седеше вуйко Тасе ‒ по-намусен, по-недостъпен от всички насядали тук люде. Дим. Талев. Недостъпно общество, 3. Мъчен, труден за разбиране, който не се схваща лесно. Той не беше се запознал със злобите на деня, а интересите на политическия живот на страната бяха чужди на неговия ограничен ум, недостъпни и непонятни. Вазов. Недостъпен стил. 4. Който мъчно може да се купи. Недостъпни стоки. □ Недостъпна цена ‒ много висока цена.
|