недоя̀ждам си, -аш си несв.; недоя̀м си, недоядèш си, мин. св. недоя̀дох си, прич. мин. св. деят. недоя̀л си, св., непрех. 1. Системно не се храня, ям недостатъчно. 2. Преставам да се храня, преди да съм се нахранил.