недъ̀г, мн. -зи, м. 1. Телесен недостатък. Той бе загубил едното си око преди десет години..., а другото, сякаш за да компенсира недъга му, светеше с някаква особена, мрачна острота. Дим. Димов. || Дългогодишна мъчителна болест. Гласът му отново се извиси и заеча, ала немощна старешка кашлица го разтърси и той замлъкна, борейки се със своя недъг. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Недостатък, слабост, грешка в работата. Утре ще кажа на всички учители: при вас иде един стар учител, който добре познава вашите нужди и недъзите на нашето просвещение. Ст. Костов. Миналото беше оставило много недъзи, черковни, училищни и читалищни капитали се разпиляваха и укриваха. Йовков.
|