недъ̀гав, -а, -о, прил. Който е с някакъв телесен недъг. Повечето жени, деца и недъгави мъже успели да се предадат на башибозуците. З. Стоянов. А те не бяха и същински опълченци, а стари, никога не служили хора, недъгави, несръчни. Йовков. || Хилав, слаб, болнав. И тъй изреждат се един по един болни, хилави, недъгави, и той всекиму дава ту варени билки, ту неварени. Д. Немиров.
|