неестèствен, -а, -о, прил. 1. Който не отговаря на нормалното, обикновеното състояние; ненормален, необикновен. Един санитар сменяше превръзката на някакъв войник... Войникът гледаше жално, държейки шията са изпъната в неестествено положение. Дим. Димов. Неестествен апетит. 2. Който не е характерен, присъщ за някого или за нещо; необичаен. Безделието в един работен ден като днешния, за тях беше нещо неестествено. Йовков. Той проявяваше такава храброст и самоувереност, неестествени у един мекушавец, щото учудваха. Вазов. 3. Изкуствен, неискрен, престорен. Санка не се безпокоеше толкоз от туй, което говореше Нона, колкото от това трескаво възбуждане и неестествена веселост, в която Нона се намираше. Йовков. Неестествена усмивка. Неестествено държане. Неестествен смях.
|