нèжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който проявява ласкаво отношение, грижи, внимание към някого. Ти си нежен, и предан, и верен, / ти си мой неотменно и всякога. Багряна. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала. Вазов. || Който изразява гальовност, любов. Това бедно сърце, изжъдняло за нежна милувка и за съчувствие, залюби Огнянова пламенно, чисто и безгранично. Вазов. И като му говореше най-мили и нежни слова, бае Стоян внимателно и грижливо го очисти. Елин Пелин. Нежен поглед. 2. Приятен за сетивата; изящен, деликатен, фин. Носът и челото ѝ бяха зачервени от слънцето. Не беше красива, но изглеждаше нежна и миловидна. Дим. Димов. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна ‒ / като теменужен остров в лунносребърни води. Смирненски. По нежната кожа на лицето ѝ... се разливаше лека руменина. Йовков. Из тайни далнини глас нежен ме зове. Дебелянов. Лучите на заходящото слънце обливат с нежен розов цвят скалите на Камен дел и на Резньовете. Вазов. И момини сълзи във ваза ‒ млечни каши / по тънки стръкчета висят / и пръскат нежен аромат. К. Христов. 3. Слаб, крехък, изнежен. Няма съмнение, че в изтощението, предизвикано в нежния му организъм от извънмерно усилена деятелност, трябва да се търси първата и главна причина за ранната му смърт. Величков. Ти си с нежно здраве, Борисе. Не помниш ли колко много си боледувал. Дим. Талев. □ Нежният пол ‒ женският пол; жените.
|