нèжност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Нежно чувство, отношение към някого. Не, ти не знаеш каква нежност, каква жалост и разкаяние вълнуваха в такива мигове сърцето ми, но аз нивга не дръзнах да ги издам. Г. Райчев. Моето име, което той изговори случайно, събуди всичката му нежност към мене. Ст. Чилингиров. Да можех, майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите ‒ с тихата тъга. Вес. Георгиев. 2. Само ед. Тънкост, изящество, деликатност на формата, на съдържанието. И други са търсили изящната красота, но никой ни тогава, ни после е успял да я изрази а черти по-съвършени от нежност и хармония. Величков. Една меланхолия, пълна с нежност и задушевност,... вее от тия сонети. Вазов. 3. Обикн. мн. Нежни думи, постъпки. Колко му се искаше сега да вземе малката Диня в ръце, да ѝ поговори нежности, да послуша звънливия ѝ смях. Хар. Русев.
|