незабеля̀зан, -а, -о, прил. 1. Който не е виден, не е забелязан. Бързината, с която се движеха (хайдутите), им даде възможност да слязат в полето незабелязани. К. Петканов. 2. Чието присъствие не се забелязва; който не прави впечатление, не се хвърля на очи. Избрах си малка масичка до една от колоните и сядах винаги там, необезпокояван и незабелязан от никого. Г. Райчев. Живееше днес за утре и се стараеше да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров.
|