незавѝсимо нареч. 1. Свободно, самостоятелно. Тия села са били задължени да дават войници на султана..., срещу това задължеше те са живеели независимо, управлявани от свои войводи и князове. Вазов. 2. Обикн. с предл. от ‒ без да се вземе под внимание. Христо бе запазил с тая черта в характера си, съвсем независимо от нея, душевната чистота и благородство на добре възпитан младеж. Вазов.
|